Най-добрата страна на Пекин

Най-добрата страна на Пекин

Blog Article

Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. А още по-високо, над тия надменни гиганти, в гълъбовосиньото небе се вие бавно и спокойно орел - планински цар, с непостижим и смел полет.

Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.

Понеже прекарах известно време там и вече имахме лаф, тя каза същото, не са толкова малко ездачките, които харесват ездата по повече от един начин, но е тема табу и рядко се споделя такова нещо. В чатове също са признавали някои мацки, но колкото и да е, там все пак го има елементът на прикрита самоличност, а и на фантазии, представени за истина. Ще е хубаво, ако някоя такава чете, да коментира и тя, все пак и тук сме анонимни, а мнение от първа ръка винаги е ценно :)

От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината:

Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо.

— Бате, не мож позна Пенкиния глас! И прижуреното й пълно личице, младо и свежо, светне от усмивка.

И отпусна пак болно главата си на ровката земя и задиша по-тежко.

— За Пенка това е лесно, тя има стари любовници — обади се Стамо и се изтегна.

Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:

Духовните дарове не се измерват в злато. Не бива да оставаме слепи за грешките си. Вглеждането в самите себе си е първата стъпка към покаянието. 

- Извинявай, нещо съм много напрегнат от вчера, силно се изненадах, умна си, разговорите ни бяха интересни, изглеждаш чудесно, хубава кожа имаш, тялото ти е много привлекателно, чаровна си, а пък вършиш такава груба и неприятна работа, това ме обърка малко, но ме привличаш, а съм сам от доста време и...

...нож. Благодаря ЖОКЕЙЧЕ за съвета може би един ден и кранта , като мен ще галопира:))))))

Веднага ??????? в тъмнината се поде гъст, сладък и треперлив глас и заизвива тъжна, прочувствена песен. Думите, като пъстри и миризливи цветя, се изплитаха на венец, занизаха се една след друга и с безкрайна болка се спущаха в поток от звукове и разправяха историята на невярната Стоянова булка.

На Андрешко му става мъчно за своя съсед и нарочно вкарва каруцата си в блато. Оставя гражданина в калта и се връща в селото, за да предупреди съселяните си. Съдия-изпълнителят остава сам и отчаяно вика за помощ.